Имало едно време едно момиче на име Ани,което обичало момче,наречено Ники. Ани била спамежливо и затворено момиче и не показало чуствата си пред Ники. Така всеки ден тя го срещала в училищните коридори ,но не продумала и дума за това което испитва към него. Когато Ани срещаше момчето на своите мечти,сърцето й забиваше лудо,а кракат й се подкосяваха. Обичаше го толкова силно,че беше готова на всичко за него.Една сутрин Ани се събуди с мислълта,че днешният ден ще бъде решаващ за нея-беше се решила да признае на Ники какво изпитва към него.Тя се приготви и тръгна към училище,а очите й светеха от радост.За жалост обаче ,тази радост не продалжи дълго...Когато влезе в класната стая и погледна към мястото,на което сядаше нейното любимо същество,забеляза че на негово място има нов ученик,а табелката с името на Майкал липсваше.Звънеца удари и часовете започнаха.Всеки път когато някой отвореше вратата ,Ани поглеждаше толкова устремено към нея,като че очакваше Ники да влезе всеки момент...Но уви,той не се появи! В края на учебните часове,момичето събра сили да попита неговия верен приятел,каде е той. -Не знаеш ли?!-попита Боби,приятеля на Ники.-Не,нищо не знам,затова питам теб.-промълви Ани. -Той замина с родителите си да учи в друг град,и на негово място има нов ученик. -А няма ли да се върне?-през сълзи попита тя. -Не,повече няма да го видим.-каза Боби и си замина.....Ани остана сама в класната стая,краката й омекнха,а очите й се обляха в сълзи,но нямаше сила дори да заплаче...Тръгна бавно към къщи а пред себе си виждаше очите на своя любим,лицето му,успяваше да усети дори и аромата му....От този ден нататък Ани се промени....стана ледена,безчуствна....не беше онова мило и усмихнато момиче,тя беше изгубила любовта на живота си! Ани преживя факта,че заради своята несигурност изгуби момчето,което най-много е обичала.....Дойде денят в който момичето завършваше училище.Беше направена като принцесата от прикаските-дълга рокля с обръч а косата и на големи къдрици,спускаща се върху раменете й...Когато тя влезе в залата в която празнуваха ,настана смут.Всички замръзнаха и се обърнаха да я гледат.Ани беше кралицата на вечерта,но из между всички оглеждащи я,тя забеляза еднин до болка познат поглед.,едно лице,което я преследваше навсякаде през всички тези години...Ами да,това беше Ники,най-истинската любов на Ани.Когато тя го видя и премаля...усети как краката й омекват и в следващият момент усети как бавно пада на земята,беше припаднала. КОгато си отвори очите,над нея стоеше Ники,така красив и строен както тя го помнеше.Гледаше я така нежно с тези топли сини очи и сякаш и се молеше "хайде,отвори очи".Ани се разтрепери като го видя,хвана ръката му и му прошепнатова което цял живот бе мечтала да му каже .После тя се изправи ,прегърна го и през сълзи разказа на всички какво е изживяла през годините,в който не го беше виждала,разказа на всички,колко много обича съществото ,което в момента прегръща,разказа им ,колко много съжалява,че преди не е била достатъчно смела да му каже ,че го обича.Когато Ники чу всичко това,прегърна Ани и я целуна така,както беше купнял винаги....От този ден нататък,Ники и Ани са заедно.Вече помъдрели и поумнели,те си взеха най-голямата поука от живота-винаги казвай това което ти е на сърцето,защото е по-добре да сбъркаш сега,отколкото да съжаляваш цял живот!!!

ТОВА Е ИСТОРИЯТА КОЯТО ИСКАХ ДА ВИ РАЗКАЖА,И ОТ КОЯТО ТРЯБВА ВСЕКИ ДА СИ ВЗЕМЕ ПРИМЕР...ЗАЩОТО ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СЕ БОРИ ЗА ШАСТИЕТО СИ НА ВСЯКА ЦЕНА !!!